Разходка в България

Велинград

2011-10-27T20:56:00.000+03:00

Велинград е град в Южна България, наречен на името на Вела Пеева. Той се намира в Област Пазарджики е втори по големина в областта след Пазарджик. Градът е административен център на Община Велинград. Красивата природа, минералните извори и благоприятните за лечението на редица заболявания климатични особености правят Велинград предпочитана от български и чужди туристи дестинация. Коронован като СПА столица на Балканите градът посреща своите гости и им предлага екзотични СПА и уелнес процедури, бутикова кухня и живописни места за почивка и рекреация. Изградени са балнеосанаториуми за рехабилитация и заболявания на различни заболявания, както и множество хотели.

Ето и някой от културните и природни забележителности на града:

Изворът Клептуза – Сред най-забележителните, романтични и тайнствени кътове на Велинград е изворът Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града. Той се намира в квартал Чепино, който е една трите термални зони във Велинград. Тук се намира и карстовият извор Клептуза. Големи количества от водата му се ползват за питейни нужди, другата част от водата образува две красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река, а от нея в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който се посещава от жителите на курорта и от неговите гости, особено през лятото. Паркът е изграден със собствени средства от бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.

Крепостта Цепина – На 18 км. източно от Велинград в землището на село Дорково, община Ракитово се намира старата българска крепост Цепина, столица на деспот Слав. През средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (1197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. В периода 1246 – 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан II Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 м. Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 м. и е с дебелина 3 м. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища, достигащи на дълбочина до 10 м.

Пещера Лепеница – На 12 км от Велинград, в землището на община Ракитово се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Досега в нея е влизано на 1400 м дълбочина, но никой не е стигнал и не е видял всичко, което природата е създала в хилядолетната си история. Тя е отворена за туристите на 11 септември 2010 г. Някои от залите имат интересни имена като „Концертната зала”, „Арманите” и „Срутището”. От пещерата са проучени и картирани 1525 м. Запазени са уникалните природни образувания необикновено красиви пещерни форми — сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, пещерни езерца, бисери и рози. Тя е на три етажа. В долния етаж тече подземна река. Лепеница е разположена в Западните Родопи. Пещерата се намира в подножието на връх Сюткя и територията около входа на пещерата е покрита с горски площи. Отстои на около 17 км югоизточно от гр. Ракитово и на 12 км от Велинград по пътя за гр. Сърница.

Пещерата Съева дупка

2011-10-27T20:54:00.000+03:00

Съева дупка е името на пещера в местността Леднишки рид в Северна България. Намира се близо до село Брестница, на 10 и 25 км от Ябланица и Тетевен. Част е от Стоте национални туристически обекта. Дълга е 205 м., на 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на близо 3 000 000 години. В нея се срещат сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтони и дендрити.

Пещерата носи името на братята Съю и Съйко, които използвали пещерата за скривалище по време на османската власт. Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно. Първи сериозни проучвания и картировка са извършени на 20-21/08/1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10-13/07/1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от Научноизследователската пещерна бригада “Т. Павлов” през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний. Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г.

В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на някои от които са:

Купена – първата зала откъм входа на пещерата. Неголяма е и е наречена на един голям сталагмит, приличащ на купа сено.

Срутището: счупеният сталактон във вид на оръдие – втората зала откъм входа. През 1893 г. в този район на България е имало силно земетресение, поради което всички сталактити в залата са паднали в пропастта. От срутването единият от сталактоните се счупва и придобива формата на оръдие.

Хармана (Концертна зала) – Трета откъм входа, тази зала е наричана Хармана заради равния си под или още Концертна, заради отличната си акустика. В нея са пяли Емил Димитров, Лили Иванова, хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и много др.

Космос – Наречена е така заради сталактитите, които имат формата на звездно небе. В тази зала могат да се видят „Снежанка и седемте джуджета“. През зимата по тавана могат да се видят увиснали прилепи, които спят зимен сън.

Белият замък – Наречена е така заради един огромен сталактон във формата на замък.

Долна баня

2011-10-27T20:33:00.003+03:00

Град Долна баня е разположен в живописната Долнобанска котловина, край десния бряг на река Марица. На юг се загражда от северните склонове на Рила, а на север опира в подножието на Черни рид, дял от Средна гора.

Баните

Голямо богатство на Долна баня са минералните извори. Водата в тях е слабоминерализирана, алкална, радиоактивна.

В границите на Долнобанската котловина се намира един от най-мощните и интересни термоводни басейни в Рило-Родопската област и Средногорието. Към 1700 г. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната била изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня.

Благоприятните климатични условия в района - различните надморски височини /от 800 до 2000 м/, защитеността от замърсявания, меката зима и топлата есен правят града здравословно място за почивка. Долна баня разполага с частно летище, голф игрище, открити и закрити басейни, щраусова ферма

Голяма природна атракция са многобройните щъркелови гнезда - през 1999 г. Долна баня печели първо място в проведения Национален конкурс за най-много щъркелови гнезда с 21 гнездящи двойки бели щъркели.

Общината попада в резерват “Ибър”, който е важна част от Национален парк “Рила”, което дава възможност за участие в различни проекти, свързани със защитата на редки растителни и животински видове, както и за определяне на нови и приобщаване на стари туристически маршрути.

Близостта на курорта ”Боровец” също влияе върху сполучливото участие на града в туристическия бизнес.

Разходка: Габрово - Боженци

2011-08-10T15:29:00.003+03:00

Есента е най-добрият сезон за разходки до Боженци, или както е по-правилно - Боженците. Тогава тълпите от туристи са понамалели, а селото е обагрено в шарките на есента, които преливат през каменните дувари на старите къщи.

Разстоянието от Габрово до Боженците няма да ви отнеме и половин час, но пък за сметка на това ще се разтоварите от всекидневните си тревоги и ще релаксирате доста добре.

Боженците е село с над 600-годишна история, която според легендите започва с болярката Божана. По време на нашествието на турците по нашите земи тя заедно с челядта си напуснала размирното Търново и се преселила в това райско кътче, скътано в пазвите на планината.

През годините селото се замогнало благодарение на развитието на занаятите, животновъдството и търговията и през 18 век напълно променя своя облик.

През 1964 година Боженците е обявено за архитектурен и исторически резерват и е включено в списъка на 100-те национални туристически обекта под номер 20.

Високите каменни дувари, огромните дървени порти, обточени с ковано желязо, белокаменните чешми и двукатните къщи, които кокетно са накацали на двата срещуположни хълма, носят неповторимото усещане, че животът е спрял своя ход.

Можете да разгледате къщата-музей на Баба Райна и къщата на Дончо Попа, където са показани оригинални предмети от 18 -19 век.

Църквата „Пророк Илия” е строена през 1835 г. и показва истинското майсторство на възрожденските ни архитекти.

Ако сте се поуморили от разходката по тихите калдъръмени улички на селото, можете да избирате къде да похапнете. Тук има безброй механи, които предлагат характерни ястия за Габровския край.

Съвет: преди да поръчате, попитайте ястието, което сте си избрали, какво точно представлява, за да не се окаже, че сте си поръчали таратор или обикновено кърначе, описани под екзотично име в менюто.

Непременно обаче трябва да опитате бялото сладко и тортата с орехи, които са уникални, а кафето на пясък е с несравним аромат.

За да стигнете до Боженци, трябва да тръгнете по пътя Габрово-Велико Търново и ще видите табела за отбивка към Боженците. Следвайте табелите и карайте внимателно, тъй като пътят става тесен и с доста опасни завои. Пред селото има паркинг, където е по-добре да оставите колата си, за да можете да се насладите на спокойна разходка из резервата.

Съвети при избор на спален чувал

2011-08-10T14:35:00.000+03:00

Когато избирате подходящ спален чувал, трябва да помислите за няколко основни неща:

С какви метеорологични условия ще се сблъскате, докато сте на къмпинг? Те силно ще зависят от това къде и кога мислите да ходите на къмпинг.
Колко пари сте готови да инвестирате? Цените варират в голям диапазон - от 20 до 1000 лв.
Колко дълго искате да използвате този спален чувал? Качествените спални чували могат да се използват години наред.
Теглото и обемът на спалния чувал от значение ли са за вас? Това зависи до голяма степен от това как мислите да пренасяте екипировката си.

И все пак, най-добре е да си изберете спален чувал, който да ви пази сухи и топли, независимо от климатичните условия, така че компромиси с качеството му не са за препоръчване.

Температури

Ако не планирате да къмпингувате на места с много ниски температури (полярен климат, високопланински места, др.), три-сезонният спален чувал, който издържа на нощни температури от около 0 градуса е добър избор. Но трябва да имате предвид, че температурните стандарти, описани на всеки чувал са повече ориентир, отколкото точна наука, тъй като има много странични фактори, които оказват влияние. Ако по принцип сте зиморничав, все ви е студено и докато спите се завивате с повечко завивки, не е лошо да си вземете спален чувал, издръжлив на по-ниски температури, дори и да го използвате само през лятото.

Форма

Дали да си вземете спален чувал тип мумия, с правоъгълна или с хибридна форма, зависи от това как възнамерявате да го използвате. За обща употреба и семейно къмпингуване, спалните чували с правоъгълна форма са най-удобни. Те могат да се разтворят напълно и да се използват като завивка при топло време или пък да се съединят и да се превърнат в двоен спален чувал. Спалните чували с форма на мумия са по принцип най-топлещите. Те също така са лесни за свиване и заемат най-малко място в сгънато състояние. Хибридните спални чували са комбинация от предходните две форми, като съчетават допълнителна топлина с повече място за краката и тялото.

Материя на покритието

Найлонът е лек; Ripstop материята е най-устойчива и издръжлива; Памукът е здрав и добър избор, ако по-голямото тегло не е проблем за вас.

Материя на подплатата

Найлонът, обикновено използван при спалните чували тип мумия, е лек и устойчив, но при допир чувството е на студенина и не е особено комфортно. Памучната подплата е мека, топла и устойчива,а при допир чувството е много приятно. Микрофибърът предлага добра водо-и ветероустойчивост.

Изолация

Синтетичен найлон и полиестер са най-често използваните материали за изолация. Обикновено цената на спалния чувал е добър индикатор за качеството на използваната изолация. Теглото и също е важен фактор. Висококачествените изолационни материи, обикновено осигуряват по-голяма топлина, задържат топлия въздух и са по-леки от останалите. Спалните чували, пълни с пух са леки и топлят много, но за съжаление те са много по-сложни за поддръжка от синтетичните и са многократно по-скъпи.

Ципове

Препоръчително е да си вземете спален чувал с ципове, които не захапват плата и са лесни за употреба. За да може да разтворите спалния чувал до край и да го използвате като завивка (особено тези с правоъгълна форма) е важно циповете да са по цялата му дължина. Много практични са спалните чували с двойни ципове, тъй като в случай на повреда на единия, винаги може да използвате другия.

Конструкция

Качественият спален чувал трябва да е изработен по такъв начин, че дори и при многократна употреба, изолацията му да остане да не се размества и/или събира на едно място, образувайки студени места в чувала. Също така е много практично да си вземете спален чувал, който може да се пере в обикновена пералния.

Постелки, надуваеми легла и походни легла

Всички те правят спането сред природата много по-комфортно и уютно. Какво ще решите да поставите под спалния си чувал, зависи от собствените ви предпочитания и от бюджета, с който разполагате. Постелките са най-компактни и лесни за пренасяне, като дори някои модели могат да се надуят с въздух и да станат още по-удобни и изолиращи. Надуваемото легло е обикновено най-удобното и икономично решение. Но то трябва задължително да е качествено, защото в противен случай може да ви се наложи през нощта да ставате, за да го напомпвате. Походните легла са най-обемисти, но пък за сметка на това са най-удобни за спане, особено когато подът е неравен и земята е изстинала.

Източник: Campingrocks.bg

Разходката - полезна за добрата фигура

2011-08-09T14:47:00.002+03:00

Ако не сте привържениците на потенето във фитнес залата има и друг вариант.
Една бърза разходка в парка или където ви е удобно, според вариантите и възможностите ви е напълно достатъчна.
Вместо да се качите в автомобила си, за да отидете на някакви смешни разстояния от дома ви, направете го пеша. Бързото ходене е много ефикасен начин да топите калории. Освен, че ви вталява, то и релаксира нервната ви система.

Има хора, на които им е забранено да правят упражнения поради ред здравословни причини. Това не значи, че трябва да не се потят изобщо. Тогава бързото ходене е именно за тях. То не натоварва ставите и не води до травми.

То е добър избор и за мързеливците, които не обичат физическите натоварвания и смятат, че фитнес залите са скучни.
Бързите разходки ободряват, вталяват и заздравяват организма и тялото. Нормализират кръвното налягане, подобряват производството на инсулин, намаляват риска от остеопороза и намаляват лошият холестерол.
Специалистите съветват да правите бързи разходки поне пет дни в седмицата за не по – малко от половин час. Като със всяка следваща да вдигате времето с по 5 – 10 минути.
И трябва така да синхронизирате темпото си на ходене, че да минавате един километър за 10 – 13 минути.

Най – подходящото време за вашата бърза разходка е рано сутрин на гладно. Всъщност всички физически натоварвания с цел топене на мазнини се правят тогава, защото така се сваля най – лесно и бързо.

Виртуална разходка из столичния зоопарк

2011-08-09T14:44:00.001+03:00

Столичният зоопарк вече може да бъде разгледан "отвътре" и през интернет. Това съобщи радио София, цитирайки директора д-р Иван Иванов.

Продуктът "Виртуална разходка в зоопарка" е представен официално от фирмата, която го е изработила и дарила на зоологическата градина - българска компания за геопространствени данни.

Ако сте в София, заповядайте да разгледате зоопарка от клетките на животните, множество снимки, клипчета и да чуете характерни животински звуци, само с едно докосване на екрана, посочват от зоопарка.

Поводът за дарението е 123-годишнината на зоологическата градина, която се навърши в средата на май.

От интернет-страницата на зоологическата градина ще може да се влезе във виртуалния тур. Това е една възможност хората да видят и животните от вътрешната страна на клетките, както и да се чуят звуците, които издават, обясни д-р Иванов.

Директен линк към виртуалната разходка.

Старосел

2011-01-12T07:59:00.007+02:00

Край Старосел е разположен един от основните центрове на древната тракийска култура. Десетки са могилите, в които са погребани тракийски владетели и бойци. В някои от могилите са изградени големи каменни гробници и култови съоръжения. В Четиньова могила се намира най-величествения тракийски храм създаден през V век преди Хр. Той е ограден от дълга 240 м и висока до 3,5 метра каменна стена от хиляди камъни с идеална правоъгълна форма. Каменни стълбища и величествен коридор ни отвеждат до портал с красиви орнаменти. Зад него е първата камера, която е правоъгълна. След нея попадаме в главната камера, която е кръгла и с диаметър 5,5 метра. По стените и се намират полу колони, а над тях се виждат орнаментите оцветени в синя, червена и черна боя. На 30 м от главния храм, е открит саркофаг с богато погребение . От него са извадени златен пръстен с изображение на конник, бойни доспехи, стрели, сребърни, бронзови и рисувани керамични съдове, които са отлично запазени.

Близо до Четиньова могила се намира Храмът с колоните ( Хоризонт ). Макар и по-малък, той също впечатлява с красивите колони и помещенията изградени от големи каменни блокове, които са с правилни правоъгълни форми.

На няколко километра от тракийският храм се намира Винарски комплекс Старосел, където ще откриете точно копие на гробницата.

Под могилата се намира Храма на виното и дегустационната зала където може да опитате различни видове вина.

Винарски Комплекс Старосел е изграден в подножието на Средна гора край село Старосел, където се намира най- големия тракийски култов храм. В него археолозите смятат, че е погребан най- древния и могъщ одрински цар Силтак. Комплексът отваря врати през 2007 г. като за момента предлага редица забавления - Дегустации на вина, конна езда, състезания по Мини Голф, състезания по Paintball, стрелба с лък, разходка с каручка, прекопаване на Десертните сортове грозде и др.

Какво да не пропуснете на Пампорово

2010-12-04T11:13:00.005+02:00

Ако сте избрали курорта Пампорово за вашата зимна или лятна, има няколко задължителни неща, които трябва да направите, докато се намирате в тази невероятна планина – Родопите.

Качете се на телевизионната кула. Тя е символът на курорта и на връх Снежанка – дори никога да не сте били в района, със сигурност сте я виждали. Можете да стигнете до върха с кола или със седалковия лифт, който тръгва от хижа Студенец. Тренираните могат и да опитат да се качат до горе пеша, което е напълно възможно през всеки сезон при хубаво време. Щом се качите до пръстена на кулата, ще се окажете на 100 м над върха, т.е. ще сте преминали 2000 м. При хубаво време оттук се разкрива невероятна гледка към Смолян, Рожен, комплекса Пампорово – пред очите ви практически няма бариера. Казват, че при ясно време се вижда дори Бяло море. На върха има кръгла сладкарница, от чиито прозорци също се разкриват гледки във всички посоки. Макар да е доста просторна, сладкарницата не предразполага към дълго заседяване заради непрекъснатия поток от прииждащи хора. Но става да изпиете по кафе и да си направите забележителни снимки. Посещението на кулата се заплаща.

Посетете църквата “Успение Богородично”. Изградена през 2000г. с помощта на дарения от цялата

страна, църквата е изографисана от проф. Тома Върбанов, бивш декан в Художествената академия и неговата дъщеря. Въпреки, че църквата е нова, иконите са нарисувани съгласно православните канони и усещането от обгръщането им в църквата е невероятно. Можете да си налеете светена вода от подобния на самовар позлатен съд в преддверието на храма. Не пропускайте и да се разходите в кръг по външната площадка, която разкрива невероятна гледка над боровете в посока към Чепеларе. Храмовият празник е на 17 август.

Опитайте пататник и клин. Това са две типични родопски ястия,

които и да ги предлагат някъде другаде из страната, е съвсем различно да ги опитате “при извора”. Пататникът е ястие на основата на настъргани картофи, което се прави запечено на тиган. Клинът пък е баница с ориз, която по странен начин съчетава соления и сладкия вкус и е невероятно вкусна с местното овче кисело мляко. Можете да си ги поръчате в почти всяко заведение в курорта или в региона. Едни от най-приятните места обаче, където можете да опитате не само клин и пататник, а и боб чорба, са заведенията на връх Снежанка или при хижа Студенец. Не заради друго, а заради удоволствието да си похапнете вкусно, докато снегът блести в очите ви зимата или ухае на мащерка от околните поляни през лятото.

До Триградското и Буйновските ждрела

2010-12-04T10:56:00.005+02:00

Погледнати откъм Смолян или Пампорово, Триградското и Буйновските ждрела се намират в една посока- в посока Девин. Екскурзията с кола ще ви отнеме цял ден, а още по-добре ще бъде, ако комбинирате минаването през ждрелата с посещение на двете пещери в близост. Преминавайки през Буйновското ждрело ще се озовете при прочутата Ягодинска пещера. Ако пък свърнете към успоредното на Буйновското Триградско ждрело, ще се окажете досами входа на Дяволското гърло – втората по популярност пещера в района. И четирите обекта – двете ждрела и двете пещери са част от Стоте национални исторически обекта.

За да стигнете до ждрелата от Пампорово или Смолян, поемате по пътя за с. Широка лъка и Девин. Минавате през Широка лъка (можете и да спрете за кратък отдих тук, но е по-добре да не губите време и да го оставите за пътя на обратно ) и след с. Беден ще се окажете на разклон. Вместо надясно към Девин ще продължите наляво, към с. Грохотно. На около 6-7км след селото посоките се разделят: единият път тръгва към с. Триград и Триградското ждрело. Ако пропуснете отбивката и карате още около 2 км, ще се окажете пред втора отбивка вляво, която води към Ягодинската пещера и минава през Буйновското ждрело.

Буйновското ждрело Макар и не толкова популярно колкото съседа си, водещ към с. Триград, Буйновското

ждрело е не по-малко живописно. Оформено е леглото на река Буйновска, която ще зарадва окото ви с невероятни вирове и пенливи водопади. Над главите ви се издигат скали с височина от няколкостотин метра, които смаляват не само дъха ви, а и цялото ви същество пред величието и силата на природата. Тесните участъци по пътя са доста и усещането е, че скалите се допират над главата ви. Вълчият скок е най-тясната част на Буйновското ждрело. Местните хора казват, че там вълците прескачали зимно време пропастта, за да дирят храна от двете страни на ждрелото. Прочутата Ягодинска пещера е разположена именно тук, във високата част, на около 1 км след разклона за с. Ягодина.

Триградското ждрело Отбивката за с. Триград ще ви отведе към изключително живописен и тесен каньон,

който следва коритото на река Триградска. Ако в началото скалите от двете страни на пътя са с височина “само” 180 м, към края височината става двойна: 300 – 350 м. Разстоянието между отвесните мраморни скали също се стеснява от около 300 м в началото, до 100 м в края на ждрелото. Както и да се описва красотата на Триградското ждрело, все ще е недостатъчно. Трябва човек да го види с очите си, за да притихне цялата му светска суета пред грандиозната сила на природата. Триградската река също не устоява на силата на скалата и предпочита да се гмурне под земята – в пещерата Дяволското гърло. Оттам, след около 540 м излиза отново на повърхността като голям извор.

Незабравима разходка в Копривщица

2010-10-13T00:15:00.002+03:00

Здравейте,

попаднах случайно на вашия сайт, но много ми хареса идеята да споделя впечатленията си от разходките ми из България. Аз не съм с големи доходи, но когато човек иска да разгледа красотите на страната ни, може да го направи и с малко средства. Важното е да има желание!

С мъжа ми живеем в София и бяхме решили миналата година един уикенд да отидем за два дни до Копривщица. Работим заедно и решихме, че след като вземем заплати, тръгваме с колата. За зла участ обаче шефът ни го нямаше и нямаше как да си вземем парите. А бяхме останали само с 50 лв. Но нали имаме желание - запалихме колата и ето ни в Копривщица.

Беше краят на януари, а аз тъкмо бях разбрала, че съм бременна. И след като нямахме пари, решихме, че само ще отидем за един ден - ще разгледаме забележителностите, ще хапнем в някоя механичка и вечерта ще се приберем. Така и направихме.

Пристигнахме - природата беше впечатляваща. Гордият Балкан се изправяше от север, дърветата покрити със сняг, а от юг леко се усмихваше Средна гора - и тя покрита със сняг.

Паркирахме колата в центъра на селището - точно до входа на музея. Там е и мястото, където поставят печат на книжката "100-те национални туристически обекта". Купихме си билети за къщите-музеи и се отправихме нагоре по калдъръмената уличка.

Първата къща, която непременно трябва да се посети е Ослековата къща. Построена е през 19 век. Трите колони на входа й са направени от ливански кедър. Вътре таванът е целия от дърворезба, която може да те накара да ти се завие свят.

Следващата къща-музей по маршрута е къщата на Димчо Дебелянов. Вътре тя е превърната точно на музей - с дрехите на поета-революционер, стиховете му и др.

Третата къща-музей, която посетихме беше къщата на Тодор Каблешков. Ако мога така да се изразя - за мен тя е върха на сладоледа във Възрожденската архитектура.

Тя е построена през 1845 година. Има три фасади с кобилични фронтони и полукръгли еркери. Отвън, когато я видяхме, просто ахнахме. Но вътре - това е място, където мога да идвам много често и наистина няма да ми омръзне. Когато човек влезе вътре осъзнава, че дори във времето когато е нямало тапети и латекс, стените са могли да изглеждат, слабо кзано, невероятно. Всички тавани са направени от превъзходни дърворезби.

Може би хората, които не са се сблъсквали от близо с това изкуство, няма да могат да оценят този майсторлък подобаващо. Но истината е, че всички стаи и тавани в тази къща са просто превъзходни.

И докато си мислехме, че вече няма какво толкова да видим, пристигнахме в Лютовата къща. Тя е построена през 1884 година и таваните са слабо казани вдъхновяващи. Централната част на тавана е от дърворезба, а отстрани е ръчно изрисуван - по спомени на художника от Истанбул и Кайро.

Всяка кръгла рисунка е различна и повярвайте ми - те са нарисувани наистина добре.

Това е синята стая в Лютовата къща. Опитвам се да предам тов, което преживяхме докато я разглеждахме, но мисля, че все не ми достигат думите, за да изразя впечатленията ни.

След това разгледахме и къщата-музей на Любен Каравелов и Георги Бенковски.

Накрая вече изморени се отправихме към центъра - хем да нагледаме колата, хем да поседнем в някоя механичка. И както си вървим - насреща ни основно училище "Св. св. Кирил и Методий". Оказа се, че това е второто училище в България. Впечатлих се от неговия изглед и, честно да си призная, искаше ми се да съм ученичка отново, но точно в това училище.

Най-накрая след дългата разходка се вмъкнахме в една топла механичка. В камината беше запален огън и ние седнахме наблизо. Леко измръзнали от януарския студ, но доволни от разходката. Нали нямахме много пари - поръчахме си по-евтини неща. Моето беше боб в гърне с наденичка. Ако ви кажа, че може би през живота си не съм яла по-хубав боб - няма да излъжа. Дали заради климата, разходката или емоцията, но много ми се услади.

Починахме си с мъжа ми от разходката, хапнахме предоволно, сгряхме се на каминката и после тръгнахме обратно към София. Колкото и да не ви се вярва, но тази разходка всъщност ни излезе 40 лв - като в тази цена се включват билетите за музеите, бензина и храната. Затова съветът ми към всички е - не се оправдавайте с финансови проблеми - просто решавайте и тръгвайте.

Публикуван от: ZdravkaEN

Разходка до Седемте рилски езера разказана в картинки

2010-09-29T16:37:00.000+03:00

През август (22-24), аз, Ани, и трима наши приятели от
~~слънчев~~ дъждовен Албион, си направихме тридневна разходка до 7-те рилски езера. Няма да разказвам много-много, а ще покажа разходката в картинки… е, поне някои от най-хубавите или най-интересните! След това ще “прехвърля топката” на Ани, защото и тя снима… и сигурно е видяла същото приключение по различен начин! ;)
22: София > конна база “Адгор” > Самоков > Говедарци > хижа “Вада” > “Вододела” > хижа “Ловна” > хижа “Рилски езера”
23: хижа “Рилски езера” > платото над езерото “Бъбрека” (3) > езерото “Бъбрека” (3) > езерото “Окото” (2) > езерото “Сълзата” (1) > платото над тях > връх “Харамията” > езерото “Близнаците” (4) > езерото “Трилистника” (5) > платото над езерото “Бъбрека” (3) > хижа “Рилски езера”
24: хижа “Рилски езера” > езерото “Трилистника” (5) > вълшебният извор на Дънов > езерото “Рибното” (хижа “Седемте езера”) (6) > Езерото “Долното” (7) > хижа “Ловна” > “Вододела” > хижа “Вада” > Самоков > Панчаревското езеро” > София
Доста ходене беше… а понеже знаем и една-две пътеки, които лежат далеч от “големите пътища” в планината, и беше доста самотна (и затова по-приятна) разходката… :)

Ами… Това беше пътешествето в картинки… :-)
А на първи октомври тази година, живот и здраве, пак ще видим Рилската планина… и тези вълшебни места! :)
Разходка от блога optimiced.com

Разходка до Копитото

2010-09-29T01:54:00.001+03:00

Копитото е удесно място за разходка за столичани и гостите на столицата. Най-удобно до там се стига с кола по широк асфалтиран път от квартал Бояна. Може да се придвижите и с маршрутките, които отиват до местността Златните мостове, като слезете на разклона за Копитото и повървите малко пеш на чист въздух. Край телевизионната кула винаги има къде да оставите колата си и да се полюбувате на красивата гледка към цяла София.
На по-малко от километър от Телевизионната кула е 5-звездния хотелски комплекс Копитото, където, ако отседнете ще ви поглезят истински сред красивата природа на Витоша.
За любителите на пешеходния туризъм препоръчвам разходка до Боянския водопад, която оттук отнема не повече от 40 минути, главно по равен път. Водопадът е най-голямата атракция на Витоша с красивия си пад от 15 метра. Пътеката е маркирана, а на места се откриват невероятни панорамни гледки към цяла София.
Недалеч от Копитото с кола е и култовата местност Златните мостове, която трябва да бъде посетена задължително от всеки любител на българската природа.
Районът на Копитото е осеян и с множество хижи, в които можете да останете, за да пренощувате.

Разходка до Мадарският конник

2010-09-24T14:27:00.000+03:00

Село Мадара е разположено на около 15 км от областния град Шумен в подножието на осеяно със зеленина плато, опасано с отвесни скали.

Тук се намира една от най-големите забележителности на България, Мадарски конник.

Люляковата пътека извежда на площадка в подножието на гладките скали.

Уникален релеф на конник в естествена големина, изсечен в скалите на 25 метра височина. На него са изобразени в естествен ръст и следващото го куче. Прободен с копие лъв е повален под предните крака на коня. Изображението напомня за триумфалните сцени, познати от Древния изток. При тях лъвът е символ на победения неприятел, а кучето са верните поданици, които следват своя владетел. "Конникът" се счита за монументален паметник без аналог в целия свят. Местните жители от векове са считали, че на релефа е изобразен св. Георги Победоносец. Надписите отстрани датират от времето на хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Надписите са силно повредени от времето и могат да се четат само отчасти. Археолозите са на мнение, че тези надписи са най-старите писмени документи на Първата българска държава отсам Дунава. Релефът е в списъка на UNESCO за паметници със световно значение. Археологическите находки датират от ІV в. преди н. е. до XV след н. е. Те са толкова значими, че дават повод на изследователите да нарекат Мадара “Българската Троя”.

Може би не случайно това място е било свърталище на боговете още от каменния век, цели 4 хилядолетия. Това е място изпълнено с мистика и тайни.

Малката пещера

Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра и Малката пещера. Още древните траки превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. Най-интересен обаче е фрагментът от мраморен къс със зодиакалните знаци. Тук е било главното светилища на българите от Първото българско царство. Могат да се видят езически тракийски и български светилища, църкви и параклиси. През XIV в. в мадарските скали е бил изсечен най – големия скален манастир в България с повече от 150 килии.

Голямата пещера

Ако викнеш- от пещерите ще ти отвърнат веселите тракийски богове, танцуващи около светилището на Тюхе - тукашната Велика богиня - майка; тук е било капището на Тангра, до него е олтарът на Перун; нощем, в потайна доба, под месечината вият юдино хоро самодивите, из вировете се къпят голи русалки, в скалните процепи още витаят сенките на вампири и върколаци; тук край жертвениците, е потупвал голия си корем римският Юпитер; тук по-късно първите християни издълбали в отвесните скали мрачните си килии и чакали Исус да слезе в сънищата им; и Алах се навъртал наоколо; а Мадарският конник - бог ли е, цар ли е, човек ли е? - продължава да препуска междутях 1300 години...

И странно - нищо досега не се е срутило, боговете и до ден днешен си живеят тук дружно, мирно и тихо, даже весело, както преди 12 века са си живели по целия Балкански полуостров - дружно, мирно и тихо, даже весело...”

Нимфи живели в Голямата пещера
Обезателно трябва да посетите пещерите - Голямата, Малката и Пещерата на нимфите, в основата на скалния масив. Наблизо от скалите извира малка рекичка. Пещерите не са дълбоки и по-скоро са естествени ниши в скалата, но входовете им са огромни. Този на Голямата пещера има височина повече от 70 м. Хората тук, погледнати отдалеч, приличат на прашинки. Под импозантния свод на Голямата пещера векове наред е съществувало древно тракийско светилище на трите нимфи, които покровителствали водата, горите и природата. Мястото само по себе си е природен феномен. При дъжд по издълбани в скалите улеи в каменната козирка се излива водопад.

Красиви величествени скали привличат погледа. Те ограждат платото над село Мадара и му придават непристъпен вид. Колкото повече ги приближаваме, толкова по-ясно изпъкват могъщите им форми.

Дървена реконструкция на монашеска килия и малък скален параклис.

В подножието на скалата, в близост до Голямата пещера е изграден и манастирски параклис.
Според няколко ясновидки той е бил посветен на местна светица, чието име е забравено. Параклисът е разрушен през 14-тото столетие по време на унищожително земетресение, затрупало и единствения стълбищен достъп (така наречения таен вход) до крепостта на скалното плато. Крепостта е изградена през 2-3 век преди новата ера, подновявана от римляни, българи и византийци. Има сведения, че съществува до идването на османските орди.

Акустиката на Голямата пещера е удивителна и днес се използва за естествена концертна зала.

В резервата Мадара, при Голямата пещера всяка година, през юни и юли се провеждат музикални дни „Мадарски конник”.

А сега няколко снимки.

Ами това е, макар и малко, но пък интересно. Желая на всички приятно пътешествие.

Източник: Блога на Нина Антонова

Разходка до Панчарево

2010-09-23T20:31:00.003+03:00

От няколко седмици не бях почивал събота и неделя, което неимоверно се бе отразило на количеството сън, което ми е необходимо. В тази връзка тази неделя си поспах качествено до 11ч (иначе все преди 8ч ставах), след което закусих и бях готов за разходка. А и как няма да съм готов при наличие на такова хубаво и слънчево време навън. Понеже по-голямата част от вариантите за разходка из София или не ми харесват или вече съм обходил хиляди пъти, реших да се насоча към Панчарево – там съм ходил само веднъж и то за кратко. Хвърлихме се в колата и се насочихме към заветната точка. Учудващо успяхме да намерим място за паркиране край пътя (по-късно разбрах защо сме имали такава успеваемост) и започнахме разходката.

Кофтито на Панчарево е, че край брега, близо до самата вода може да се разхождаш само от едната му страна – тази, която не е откъм шосето. За жалост избрахме другата, че беше по-близка до мястото, където бяхме паркирали. Насочихме се към така наречения „плаж на Панчарево“, но не новият модерен басейн, а мястото където преди години наистина е имало плаж за желаещите да се потопят във водите на Искър (сега къпането е забранено). Имаше доста за ходене до там, но нали сме тръгнали на разходка и не бързаме за никъде, така че ходенето не беше проблем. Жегата си бе качествена и с нетърпение чаках да стигна, за да пия една студена бира от евентуалните капанчета край „плажа“. По едно време видях голямо количесто наспрели коли, което ме зарадва, защото жаждата се засилваше все повече и повече.

От обособилия се паркинг край пътя започнахме да се спускаме към брега. Това не беше лесна задача, тъй като неспираща колона от коли се разминаваше буквално на сантиметри от пешеходците, които се пазаха всячески да не бъдат прегазени, нищо че колите се влачеха едва-едва към изхода. Стигайки долу, виждайки „плажът“, моментално забравих, че се намирам край езеро. Цялото място бе един огромен паркинг. Като казвам огромен, си представяте нещо с размерите на автоборса Горубляне, с единствената разлика, че колите не са за продан. Навсякъде се дигаше пушилка, навалицата бе все едно се намирам на битака. Не стига, че по цялото протежение на езерото има рибар до рибар, ами и тук направили частен рибарник(!), край който като пилци за отстрел бяха накацали „жабари“.

Навсякъде има табели от типа „Забранено минаването по мостчетата на туристи“ или „Моля, не пречете на рибарите“. Имаше 2 капанчета, пред които се беше изсипала цялата паплач, която не лови в момента риба. Почудих се, повъртях се 2-3 минути, след което си дадох команда „Кръгом“ и хайде обратно към колата. Реших, че ще е по-добре да отида в някое познато заведение и там да пия една бира, вместо да се редя безумно много време на опашка и след това да няма къде да седна, че да се насладя на студената газирана напитка.

Е, поне се поразходих ако не друго, но другия път (ако изобщо има) ще гледам поне да избера панорамната обиколка на езерото, която може и да не е по-добре откъм навалица, но поне няма да дишам прахоляк, който си го има в изобилие из софийските улици.

РАЗХОДКА ПО РОПОТАМО

2010-09-21T01:26:00.002+03:00

Природния комплекс "Ропотамо" съчетава разнообразни природни дадености, скалисти брегове, пясъчни дюни, лонгозни гори и заблатени територии. В него са включени блатото "Аркутино", находището от Морски пелин, "Змийски остров" и забележителни скални образувания - Лъвската глава, Веселата скала, фиорди и морски пещери, които можете да разглеждате благодарение на превоза с напълно обновените моторни лодки, които фирмата предлага.
Започваща от пристанa на реката, вашата едночасова напълно разтоварваща и невероятно отпускаща разходка сред красивата природа на Резерват Ропотамо, ви докосва до удивителната гледка на сливането на реката с Черно море - устието на река Ропотамо.
За да се убедите напълно в красотата на резервата ние, предлагаме на вашето внимание разходка и срещо течението на река Ропотамо. Започваща от пристана на реката, тридесет минутната разходка ви предоставя наблюдението на лианови растения разположени по интересен и може би подсказващ на всеки от вас нещо, начин за което досега не сте се замисляли - колко неопетнени и природно богати места има в България, и как вие можете да станете част от тях. Предлагаме ви изживяване, което дълго ще помните и разказвате.

Туристическият превоз с моторните лодки е по цялата дължина на реката разпределена в два маршрута:
1. От пристана до устието на река Ропотамо и обратно, с времетраене около 60 минути.
2. От пристана до резерват ”Вельов вир” и обратно с времетраене около 40 минути.

Незабравима разходка из Поморие

2010-09-18T14:22:00.004+03:00

Нашата разходка из България този път е с посока морето. Ще посетим Поморие – известен черноморски курорт, богат на културни и природни забележителности. Още с влизането си в града туристът усеща атмосферата тук. Може би шума на морето, полъка на нежния морски бриз и звучното крякане на гларусите допринасят за това магнетично чувство – да останеш по-дълго тук, да пообиколиш и да разгледаш всичко наоколо. Поморие се намира на 20 км североизточно от Бургас. Градът е истински оазис на българското черноморие – разположен е на тесен скалист полуостров, вдаден 5 км в морето.

Курортното градче се характеризира с уникална природа и благоприятен климат, поради което години наред е предпочитано място за отдих и рехабилитация. Разбира се, първо то място което всеки пристигнал тук иска да посети и поморийския плаж. Плажната ивица е покрита с фин пясък, дълга е 4200 м и опасва живописния Поморийския залив.
Ако разхождайки се по плажа срещнете хора, обмазани с кал не се чудете. Градът е световно известен с уникалния си метод на лечение с поморийска кал, прилагащ се в местните оздравителни заведения и СПА-хотели. За целта се използва лиманна кал, добивана от Поморийското езеро. За тази лековита поморийска кал се счита, че има ценни лековити качества и е между най-добрите в света. Поморийското езеро е разположено в околностите на града. Близо до него, в северната част на Поморие е разположен и най-големия санаториум за калолечение в страната. След първия плаж, когато палещото слънце и морето отнемат силите ви, отпочинете и се отдайте на друго приятно изживяване – посетете местните забележителности в града, а те определено не са една и две. Уникалните исторически и културни паметници в Поморие са Тракийската куполна гробница, култовата сграда „Хероон”, манастирът “Св. Георги”, архитектурния резерват “Стари поморийски къщи”, църквите „Преображение Господне” и “Рождество на Пресвета Богородица”, Музея на Яворов и Яворовите скали, общинския музей и галерията, както и „Музея на солта”. Започваме нашата куртурна разходка из града с псещение на Поморийската гробница. За нея която ще видите няколко упътващи табели още на влизане в града. Намира се южно от началото на Поморие, до къмпинг „Европа”. Гробницата е построена от римляните през 3 век. Висока е 8 м, а диаметъра й достига 60 м. На това място някога се е намирал никропол, място известно още като град на мъртвите. Оригиналната форма и тухлената гъбоподобна конструкция на гробницата я правят уникален представител на култова архитектура от епохата на късната античност по нашите земи. Ето защо тази местна забележителност е призната за национален паметник на културата. За да е по-интересно за посетителите обекта е изграден като оригинална комбинация от типична тракийска куполна гробница и римски мавзолей. Продължаваме към тракийската култова сграда „Хероон”. Тя е разположена под могилен насип в местността "Палеокастро", в некропола на римския град Анхиало на няколко километра от днешния град Поморие. Състои се от кръгла постройка с диаметър 11,60 м и височина 5, 50 м, дълъг 22 м коридор и две трапецовидни помещения, разположени симетрично до самия вход. По своите размери „Хероон” е най-голямата зидата тракийска сграда, запазена до наши дни в България. Следващата забележителност, намираща се в между новата и старата част на Поморие е манастирът “Св. Георги”. Основан е през 1856 г и е единственият действащ мъжки манастир по нащето черноморие. Преданието сочи, че през VII век на това място е съществувал храм, посветен на велико-мъченик Георги. Днес в манастира се съхраняват много ценни образци на иконогравското изкуство, датиращи от XVIII-XIX век. Храмовият празник на манастира “Св. Георги Победоносец” е 6 май – Гергьовден. Този ден е обявен и за празник на град Поморие. В центъра на старата част на курорта, в непосредствена близост до морския бряг можете да посетите Архитектурен резерват “Стари поморийски къщи”. Комплексът включва 10 къщи с типична възрожденска архитектура, обявени за паметници на културата. Сградите са построени през XIX в. и имат характерните за т. нар. "черноморска градска къща" черти. Посетителят има възможност да се наслади на старите двуетажни поморииски къщи, с каменно приземие и обкован с дъсчена обшивка втори етаж.
В архитектурния комплекс се намира и единствената оцеляла в района средновековна църква – “Преображение Господне”. Тази старинна черква е и най-старата постройка в града. Изградена е през 1763-1764 г., а завършването и освещаването й са през 1765 г. Църквата е изградена на мястото на по-малък храм, съществуващ от IX в., но разрушен през 1760 г. В това свято място има ценен иконостас и уникални икони. Посетителят остава впечатлен от чудото, в светата обител. Под царската икона на Исус Христос се намира малко аязмо с извираща вода от каменна плоча. Това свято изворчето е наречено от миряните “Сълзите на Христос”. Поверието гласи, че който се поръси с тази вода ще се успокой и изцери. Оригиналния архитектурен план и богатата високохудожествена вътрешна украса на църквата я правят уникална, поради което сградата е обявена за паметник на културата. В архитектурния комплекс се намира и къщата, в която временно е живял и творил великия български поет Пейо Крачолов Яворов. Ако се разхождате в цетралната част на Поморие запалете свещичка за здраве в храма "Рождество на Пресвета Богородица", строена през ХIХ в.
На южния бряг на морето, непосредствено до лятното кино в града се намира природен кът „Яворови скали”. Тук се издига и паметника на големия български поет. Всяка година през месец юли, на това живописно място край морето се честват тържества по повод Яворовите поморийски дни.
Не пропускайте да посетите и Общинския музей и местната галерия. Музея се помещава в реконструираната "изгоряла гимназия". Сградата е в типичния за времето си възрожденски стил и ненапразно е обявена за паметник на културата. Тук посетителя има възможност да разгледа ценни материали от праисторически селища, съществували в околностите на Поморие, от античния и средновековния период. Специално внимание е отделено на подводните археологически изследвания в акваторията на Поморие. Галерията се помещава в музейната сграда и притежава богат картинен фонд. Разхождайки се из Поморие ще забележите указателни табели с надпис „Музей на солта”. Не ги подминавайте, защото посетите ли това място ще научите много интересни неща. Музеят на солта в Поморие е открит сравнително скоро, на 7 септември 2002 г. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Музеят е единствен по рода си в България и Източна Европа и представя технологията и средствата, нужди за произвоствто на сол чрез слънчево изпарение на морската вода. Посетителят има възможност да се запознае основно с тази древна анхиалска технология за производство на морска сол. Експозицията се състои от голяма изложбена зала и 20 дка действащи солници. В залата ще видите уникална колекция от снимки от началото на миналия век, проследяващи развитието на солодобива в района, както и стари топографски карти, макети и автентични соларски съоръжения и инструменти. Експозиционната зала е оборудвана със съвременна аудио-визуална техника и ако проявите интерес можете да видите впечатляващи видеофилми, свързани със добива на сол. Интересно за посетителя е да научи, че солниците към музея днес произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността. Туристите могат да наблюдават на живо всички техлоногични операции, да разговарят със соларите за тънкостите на занаята, да усетят автентичната атмосфера на миналото.
Поморие е град, в който не може да не се влюбиш от пръв поглед! Тук, край лазурния морски бряг те очакват слънчево лято, безгрижни разходки по кея, разнообразни възможности за развечения. Има и какво да научиш от близкото и далечно историческо минало на Родината. Ето защо ако още не сте ходили в Поморие непременно го направете!
Източник: myplanet.bg

Разходка до остров по Дунава - Ряхово

2010-09-11T18:10:00.002+03:00

На около 25км от Русе се намира село Ряхово. Разположено е на брега на Дунав, след Мартен, Сандрово и Сливо Поле. Самото село не е много интересно, освен ако нямате роднини, тъй като е малко и не можете да видите нищо друго освен стари къщи, които не впечатляват с нищо, но в близост има цели 3 острова които можете да посетите, така направихме и ние.

Ако трябва да сме точни това е третият път, в който го посещаваме - най-големият от трите - остров Мишка. В случай че решите да последвате примера ни, трябва да знаете няколко неща: ако нивото на реката е високо има голяма вероятност да не можете да останете, тъй като пясъка ще е под водното равнище, но обикновено през юни, юли и август няма такава опасност. Вечер става хладно, ще ви е необходима дреха с дълъг ръкав, а ние си запалихме и огън, за да си опечем карначета, които си взехме заедно с бирата. Вземете си палатки, има всякакви видове насекоми. Местните са оставли пънове и дънери,за сядане, както и грубо сковани маси. Ако се чудите, как да стигнете до острова, само слезте на кея в Ряхово и там ще видите поне 5-6 лодки на рибари, които с удоволствие ще ви закарат срещу някоя бутилка бира. Това е, всичко друго необходимо за добро настроение, зависи от вас.

Източник: www.spisanieu.com

Пещера "Орлова чука"

2010-09-11T18:02:00.002+03:00

Далече, далече в северна Бълагрия се намира една пещера, която е втората в страната по дължина на галериите – 13 437 метра. Намира се в близост до град Две могили. Ако не сте от този край, наистина изглежда много далеч. Но ако имате път насам, не пропускайте да се насладите на вълшебната пещера. Няма да останете разочаровани. Името на пещерата е свързано с това на скалния венец, на който се намира входът й. В недалечното минало този венец е бил убежище на орли. Входът на пещерата е открит през горещото юлско лято на 1941 година от овчаря Стоян Спасов. Той забелязал как един ден овцете му се натрупват на едно място. Овчарят решил да провери защо е така. Когато се навел над пукнатината, той почувствал, че от нея излиза хладен въздух. Разместил няколко камъка и проникнал в пещерата. Пред него се открил напознатият и чуден подземен свят на пещерата Орлова чука.

През 1962 година пещерата е обявена за природна забележителност с площ около 7,6 ха. След като пещерняци от Русе проучват пещерта, в нишите й откриват скелетите на две огромни пещерни мечки и три мечета. Намерени са още нож от кремък, стъргалки, върхове на копия и др., открити са и останки от глинени съдове от времето на енеолита.
Пещерата е на второ място по дължина в България. Водата, просмукала се през скалите, отлагала разтворения варовик и така са се образували множество сталактити, сталагмити и сталактони с причудливи форми. По стените се срещат още и драперии. В по-недостъпните и дълбоки части на пещерата могат да се наблюдават красиви калцитни кристали. Изворчето се сочи като най-хубавото място в Орлова чука. Сипеите представляват две големи зали, високи по 30 и дълги от 50 до 70 м. Пещерата е обитавана от около 10 000 прилепа.

Хотнишки водопад

2010-09-11T17:57:00.003+03:00

Хотнишкият водопад е висок почти 30 м. Намира се на около 15 км от Велико Търново, в близост до с. Хотница. При водопада има обширна поляна, подходяща за пикник. От подножието на водопада започва Хотнишката екопътека. Макар и дълга само около километър и половина, пътеката лъкатуши през прохладното ждрело на непресъхващата река Бохот, изпъстрено с впечатляващи каскади от водни прагове и водопади, откриваща още красиви гледки, мостчета и вирчета. Хотнишкият водопад ще ви покаже едно от невероятните сътворения на природата.
След като минете по малко дървено мостче ще се озовете на една обширна поляна, която ще ви открие невероятната гледка към водопада.

Мелнишките пирамиди

2010-09-10T18:24:00.002+03:00

Мелнишките пирамиди са най-посещаваните земни пирамиди в България. Разположени са в югозападното подножие на Пирин. Представляват красиви пясъчни образувания, с характерни за мелнишките пирамиди отвесни стени, които се извисяват величествено над най-малкият град в България – Мелник. На височина достигат до около 100 м, а на недостъпните им темета са израстнали гъсти треви и малки храсти.

Невероятната панорама на Мелнишките пирамиди може изцяло да се обхване с поглед от Роженската седловина. Особено внишителни сред тях са четирите пирамиди край село Кърланово.
Как са се образували?
Преди 4-5 милиона години в днешната Сандонско-Петричка котловина имало обширно плитко езеро. По дъното му са се утаили глинесто-песъчливи материали. По-късно с издигането на планините Пирин, Беласица и Огражден, езерните води се оттекли на юг. В осушената котловина започнали да се отлагат скални материали, свличани от планинските реки и потоци. Върху езерните пясъчни утайки се образувала дебела наносна покривка около 500-600 метра, от слабо споени червеникави конгломерати. Точно в тези скални маси временно течащите води изорали дълбоките ровини и долове и изваяли най-разнообразни фигури - днешните Мелнишки пирамиди.

Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност през 1960 година.
Източник: www.moiteplanini.com

Нашата мисия

2010-09-10T17:37:00.004+03:00

Целта на razhodka.net е да подпомага и улеснява туристите за избора на подходяща туристическа дестинация или обект. Razhodka.net не е сайт с комерсиална цел и всички публикаци, новини, пътеписи и видео са насочени единствено за избор за пътуване. В сайта ще намерите снимки и публикации, който са с авторски права на razhodka.net както и матеряли взети от интернет с единствената цел да информират и осведомяват българският турист. След всяка публикация е указан авторът и източникът с линк към него, ако сте автор или собственик на някой от използваните и публикувани матеряли и имате претенции за използването им моля да се свържете с нас на email jdeianov[@]gmail.com Матерялите собственост на razhodka.net могат да се разпространяват безплатно за некомерсиални цели, но след тях задължително трябва да се посочи източникът и активен линк към него.
В razhodka.net информацията е много добре структурирана и подредена като постояно се допълва. Най-голямото предимство на сайта е пестенето на време и полезната информация, която ще получите за туристическите обекти в България.
Ние вярваме, че по този начин допринасяме за културното и духовно развитие на нашите читатели. “Да пътуваш - означава да живееш” – това е нашето мото

Тази събота откриват пещерата Лепеница

2010-09-10T16:56:00.002+03:00

След десетилетия усилия пещерата “Лепеница” ще бъде открита. Mечтаното от мнозина събитие ще се случи тази събота. Церемонията по открижване не една от най-големите атракции в пазарджишко е предвидена за 11 часа на 11 септември. Покана за присъствие е отправена към всички желаещи да станат едни от първите посетители на пещерата. Значимото за туристическия бранш събитие се очаква да посети и лично заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов и още много гости, сред които големият приятел на Велинград – председателят на българската хотелиерска и ресторантьорска организация Благой Рагин.

Същият заяви за “Радио 1 Велинград”, че откриването на пещерата “Лепеница” трябва да бъде едно от нещата, които СПА столицата на България и Балканите трябва да направи до края на тази година. “Лесно се взема един приз, трудното е да го задържиш и да развиеш всичко, което притежаваш. В много интервюта съм говорил за Велинград и много журналисти са ми задавали въпроса - достоен ли е Велинград за приза СПА Столица? Отговорът ми, разбира се, е Да. В шеговит тон дори съм споделял пред ваши колеги, че хотелиерите във Велинград са чули за кризата единствено от медиите. Това, разбира се, в никакъв случай не трябжа да ви успокоява, а точно обратното - трябва да ви мотивира да работите и утвърждавате получения приз. Откриването на пещерата е едно от нещата, което задължително трябваше да се случат”, заяви Рагин. От пресцентровете на общините Велинград и Ракитово напомниха за пореден път, че до откриването на пещерата се стига благодарение на съвместните усилия на кметовете на общините Ракитово и Велинград, председателя на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите, Българската федерация по спелеология и сдружение „Суткя”. Това е и поредното доказателсво на заветния израз “Съединението прави силата”. „Лепеница” е една от най-съхранените и красиви пещери в България, е мнението на видни български и чуждестранни спелеолози. За първи път пещерното дружество в Ракитово прави опити за благоустрояване на пещерата през 1930 г. Дружеството обаче няма възможности за задълбочени проучвания. От 1960 г. пещерата е затворена. Пещерата „Лепеница” е на три етажа. В долния етаж тече подземна река. Вторият е сух и благодарение на доброто сътрудничество между двете съседни общини и Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите ще се превърне в туристическа атракция, след като бе отменен забранителният режим за първите 600 метра. Някои от залите имат интересни имена като „Концертната зала”, „Арманите” и „Срутището”. От пещерата са проучени и картирани още над 1 300 метра. Запазени са уникалните природни образувания необикновено красиви пещерни форми - сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, пещерни езерца, бисери и рози.
Източник: Ангел Узунов, velingrad.com

Етнографски комплекс и Соломонтовата къща в село Делчево

2010-09-10T16:49:00.002+03:00

Районът около пиринското село Делчево е подходящ за селски туризъм и планинарство, бране на гъби и билки. Също така можете да се наслаждавате на невероятните гледки от местноста Кадънката към Родопите.
На смрачаване да гледате как започват да светват едно по едно селцата накацали по склоновете на планината. Соломонтовата къща се намира в прекрасния южен склон на Пирин планина.
Ако искате да хапнете малко горски мед или козе сиренце питаите за леля Пенка. А пък ако искате картофи или да чуете някоя пикантна история за селото питайте за бай Мишо.
Хотелската част на Етнографски комплекс „Делчево" представляват триетажни сгради с мансарда и с големи чардаци, откъдето се откриват неповторими гледки едновременно към Славянка , Родопите и поречието на река Места.
Това кара всеки посетител да се наслади на всяка минута, прекарана тук, да отпочине и да се зареди с енергия.

Изградени са от естествени екоматериали - камък и дърво, създаващи приятна битова атмосфера и усещане за спокойствие.

Всичко това е хармонично съчетано с удобството, създавано от съвременна техника, с която са оборудвани всички къщи.

В тази обстановка гости са добре дошли да се насладят на всяка минута, да се отпуснат и да почувстват положителната енергия на отминалото време.
Източник: priroda.bg

Кърджалийските пирамиди - "Вкаменената сватба"

2010-09-10T16:37:00.004+03:00

Скални образувания - земни пирамиди разположени на изток и североизток от гр. Кърджали, в землищата на селата Зимзелен, Повет и Доброволец. За разлика от останалите пирамиди, Кърджалийските са образувани във вулкански туфи, които са възникнали от вулканската пепел на дъното на еоценското море, преди 50 млн. години. Разнообразното им оцветяване (розов, зелен, жълт или бял цвят) се дължи на многобройните оксиди, главно железни и манганови, с които са наситени. Скалните пирамиди са се образували в резултат на действието на денудацията и ерозията върху туфите. Наричат ги също така белите сипеи. Нееднаквия състав на туфите е причина и за нееднаквата твърдост на скалите, а оттам и различната им издръжливост срещуа въздействието на водната и ветрова ерозия. За цялостното обхождане може да се подходи откъм Оловно-цинковия комбинат, намиращ се край с. Доброволец. Тези скални форми се нареждат сред най-красивите ни природни феномени.
Една от легендите за образуването наКърджалийските пирамиди или легендата за "Вкаменената сватба" разказва:
Как левент момък от Зимзелен залюбил девойка от съседното село. Прекрасните и очи, сини като небето, го преследвали навсякъде. Той искал да си представи лицето и, но според тогавашните обичаи девойките били забулени, само очите им се виждали. Залинял от мъка момъкът. Старият му баща отишъл при родителите на девойката и успял да я откупи. Вдигнали тежка сватба и тържествено тръгнали към Зимзелен. Изведнъж духнал силен вятър и отвял булото на младоженката. Всички занемели пред ненагледната и хубост. Свекърът неволно завидял на сина си и тутакси всички се вкаменили. Само младоженецът останал жив. Заплакал той с горчиви сълзи и помолил вятъра да вкамени и него. Вятърът изпълнил молбата му. Вкаменените сватбари и до днес стоят до една локва - незасъхналите сълзи на злочестия младоженец.