Крепост Цепина - българска история с френска нотка

Крепост Цепина
Крепост Цепина
   Имало едно време в Родопа планина, царски племеник живеещ в собствената си среднотвековна българска крепост Цепина... За наше огорчение времето не прощава, а и враговете на Средновековна България, днес са останали някогашните основи на служещи за очертание на величествените зидове, крепостни стени, църкви, домове и т.н. Въпреки това, на туриста не му пречи да вдиша въздуха и да се потопи в своето въображение представяйки си какво е било наоколо. Лично като любител на нестандартните туристически обекти в нашата мила родина, си бях записал на едно малко листче кои обекти искам да посетя в най-скоро време, а крепост Цепина бе на първа позиция. И то с пълно право.След кратко мислене къде да прекарам един хубав слънчев есенен уикенд, попаднах на списък ми в портфейла. Нямах време за губене, а и ръцете ме сърбяха да изпробвам как се движи по балканските пътища Peugeot 2008, което ми бе предоставено от официалните спонсори на това пътуване, а именно - PEUGEOT България. За автомобила ще напиша след малко, а сега да се върнем на крепостта.

Рудник Цар Асен - нестандартната красота на едно забравено място

Mina Car Asen
Рудник Цар Асен - панорамна снимка
   Сигурно всеки от нас е виждал подобна снимка в интернет и се е чудил къде се намира този кратер пълен с вода. Изглежда като извънземен пейзаж несъмнено. Някои от вас, също като мен, са прочели как се казва и къде се намира. За съжаление макар и да ми е сравнително близко дълго време отглагах посещението на рудник Цар Асен. 
   Към края на август тази година (да се разбира 2016 година) реших и тръгнах следобед към рудника и смело мога да заява лично мнение, че несъмнено си заслужава да се отбие човек от пътя си и да го посети. Пътят до него е повече отколкото самото посещение, но гледката и спомена, който остава е за цял живот. 
   Докато бях до рудник Цар Асен не забелязах други хора и това ме кара да си мисля, че много народ се любува на снимките му в интернет, но е малко известно за посещение място. За мен това е плюс, тъй като могат да се направят хубави снимки (а ако сте професионален фотограф защо не и една фотосесия?!). 

Ситово - повелителят на Родопските тайни

Sitovo
Изглед към с. Ситово
   За село Ситово каквото и да се каже все ще е малко. Благодарение на местните хора, а и на легендите, които се крият в това магнетично място намиращо се в Родопа планина е хубаво човек да посети селото.
   Едва на 30 км от град Пловдив, а вече всичко наоколо е различно - въздухът, настроението, мисленето ни. Човек чувства свежест и лекота в себе си.
   След като сме карали близо час, час и малко по пътя, половината от който е черен (около 15-17 км) първото нещо, което вижда погледа ни е табелата за Ситовския надпис. Но това не е всичко. След малко ще ви запозная с още тайни за едно лечебното аязмо, както и с т.нар Щутград, Щуда града или както местните го наричат Щут - вратата към другото измерение. Ситово несъмнено има какво да ви разкрие.

Бекови скали - на ръба на света. Село Равногор

bekovi skali ravnogor
Бекови скали край село Равногор
   Предполагам всеки от нас е попадал на снимки в интернет на това красиво и примамливо място, но колко от нас са се решили да направят прехода до там е друг въпрос... И аз няколко години подред си го поставях в графата "за посещение през годината", но чак тази го направих и за миг не съжалих. Бекови скали край село Равногор оставя човек без думи. От тук можеш да се любуваш на красотата на Родопа планина, да поседнеш на ръба на света и да се отпуснеш, така сякаш душата и тялото ти се сливат в едно и става безвремие. 
   Красиво, потайно и малко познато място - това са Бекови скали край Равногор

Беглик Таш - светилището оставено в тайна

Beglik tash
Беглик Таш - мегалитно тракийско светилище
   Всеки един от нас като чуе за град Приморско се сеща за жарко слънце, хубав златист пясък, морски бриз и най-вече шума на вълните и морската вода... Но само на 15 мин от плаж Перла до курортното ни градче се намира едно тракийско мегалитно светилище - Беглик Таш. /Да направя едно бързо уточнение, че все още не е уточнено дали се пише слято или отделно името. Белинташ и Бегликташ са 2 различни тракийски светилища/.
    Именно поради близостта му до бившата резиденция "Перла" това светилище остава непознато за нас до 2003 година. За сравнение да вметна, че датира от XV век преди Христа. Всъщност след освобожението ни от османското иго, Карел Шкорпил описва част от светилището, но както споменах става известно след археологическите разкопки след 2003 година. За жалост все още не е напълно проучено.
   Друг интересен факт е, че името му днес идва от турски език "беглик" - данък и "таш" - камък. Предполага се, че е така, тъй като местните жители се изкачвали с добитъка си до тук, за да платят своя налог докато са били в Османската империя.

Червената църква край град Перущица - история в полите на Родопите


chervenata carkva krai perushtica sveta Bogorodica
Червената църква край Перущица
   Лятото настъпи, а с него и хубавото време. Идеален момент да си планирате една хубава и дълга разходка и да се измъкнете за няколко часа от забързаното си ежедневие. 
   Този път ще Ви разкажа за един не толкова популярен туристически обект въпреки, че е на по-малко от 15 км от град Пловдив. Това е "Червената църква" край град Перущица. 
   Да си призная много пъти съм минавал покрай нея, но нито веднъж не бях спирал да я разгледам от близо... Естествено, Червената църква се оказа много интересен и красив туристически обект с хилядолетна история, та малко съжалих, че до сега не съм намирал време да спра с колата си. 
chervenata carkva krai perushtica sveta Bogorodica
Червената църква край Перущица
chervenata carkva krai perushtica sveta Bogorodica
Червената църква край Перущица
   Няма повече да Ви бавя, а направо ще разкажа малко повече за нея, както и ще споделя моите впечатления:

Село Маточина - крепост на края на България

krepost selo Matochina
Крепост с. Маточина
   Имало едно време на края на света или така както започват приказките...
   Днес реших да ви разкажа за една невероятна разходка в Югоизточна България. След дълго чудене (може би час и нещо) набелязване на няколко обекта за посещение се реших и резервирах една нощувка, тъй като планът ми включваше обиколка на 7-8 туристически места, а един ден не стигаше. За някои от местата вече съм ви писал (Скалната църква с. Михалич, Каменните гъби, Римския път край с. Долни Главанак, Кромлех - българският Стоунхендж), а за други предстои. 
   Та сега по същество... Село Маточина е наистина малко, а пътят до него преминава през още няколко подобни на него селца приличащи си по това, че все едно времето е спряло много отдавна. Пътят преминава близо до граничната бразда, виждат се вишките, а на места се минават и през едновремешните КПП-та. Най-често ще виждате граничните патрули на полицията, така че ако се объркате или не сте сигурни в нещо можете да ги попитате и да ви упътят. Съветвам ви ако се отправите към това място да заредите автомобила си, да си вземете вода и по-високи и удобни обувки, тъй като пътеката до крепостта е буренясала.

Вратата на богинята Майка - мегалитът край село Бузовград

Vrata na bogiata Maika - Buzovgrad
Вратата на богинята Майка - мегалитът край село Бузовград
   Мегалитът, който е бил завещан на траките...

   И аз се учудух като се запознах по-подробно с това на пръв поглед странно светилище. В началото си помислих, че е домлен, но не беше.
   Предполага се, че датира от преди окооло 1600 години преди Христа, което означава, че е било направено и използвано много преди траките да се заселят по нашите земи.

   Има много интересни предположения какво представлява и за какво е служило. Но "Вратата на Богинята" или мегалитът край село Бузовград е едно интересно и вълнуващо място за разходка и почивка от градската среда.

 Какво представлява?