Крепост Цепина - българска история с френска нотка

Крепост Цепина
Крепост Цепина
   Имало едно време в Родопа планина, царски племеник живеещ в собствената си среднотвековна българска крепост Цепина... За наше огорчение времето не прощава, а и враговете на Средновековна България, днес са останали някогашните основи на служещи за очертание на величествените зидове, крепостни стени, църкви, домове и т.н. Въпреки това, на туриста не му пречи да вдиша въздуха и да се потопи в своето въображение представяйки си какво е било наоколо. Лично като любител на нестандартните туристически обекти в нашата мила родина, си бях записал на едно малко листче кои обекти искам да посетя в най-скоро време, а крепост Цепина бе на първа позиция. И то с пълно право.След кратко мислене къде да прекарам един хубав слънчев есенен уикенд, попаднах на списък ми в портфейла. Нямах време за губене, а и ръцете ме сърбяха да изпробвам как се движи по балканските пътища Peugeot 2008, което ми бе предоставено от официалните спонсори на това пътуване, а именно - PEUGEOT България. За автомобила ще напиша след малко, а сега да се върнем на крепостта.

Рудник Цар Асен - нестандартната красота на едно забравено място

Mina Car Asen
Рудник Цар Асен - панорамна снимка
   Сигурно всеки от нас е виждал подобна снимка в интернет и се е чудил къде се намира този кратер пълен с вода. Изглежда като извънземен пейзаж несъмнено. Някои от вас, също като мен, са прочели как се казва и къде се намира. За съжаление макар и да ми е сравнително близко дълго време отглагах посещението на рудник Цар Асен. 
   Към края на август тази година (да се разбира 2016 година) реших и тръгнах следобед към рудника и смело мога да заява лично мнение, че несъмнено си заслужава да се отбие човек от пътя си и да го посети. Пътят до него е повече отколкото самото посещение, но гледката и спомена, който остава е за цял живот. 
   Докато бях до рудник Цар Асен не забелязах други хора и това ме кара да си мисля, че много народ се любува на снимките му в интернет, но е малко известно за посещение място. За мен това е плюс, тъй като могат да се направят хубави снимки (а ако сте професионален фотограф защо не и една фотосесия?!). 

Ситово - повелителят на Родопските тайни

Sitovo
Изглед към с. Ситово
   За село Ситово каквото и да се каже все ще е малко. Благодарение на местните хора, а и на легендите, които се крият в това магнетично място намиращо се в Родопа планина е хубаво човек да посети селото.
   Едва на 30 км от град Пловдив, а вече всичко наоколо е различно - въздухът, настроението, мисленето ни. Човек чувства свежест и лекота в себе си.
   След като сме карали близо час, час и малко по пътя, половината от който е черен (около 15-17 км) първото нещо, което вижда погледа ни е табелата за Ситовския надпис. Но това не е всичко. След малко ще ви запозная с още тайни за едно лечебното аязмо, както и с т.нар Щутград, Щуда града или както местните го наричат Щут - вратата към другото измерение. Ситово несъмнено има какво да ви разкрие.

Бекови скали - на ръба на света. Село Равногор

bekovi skali ravnogor
Бекови скали край село Равногор
   Предполагам всеки от нас е попадал на снимки в интернет на това красиво и примамливо място, но колко от нас са се решили да направят прехода до там е друг въпрос... И аз няколко години подред си го поставях в графата "за посещение през годината", но чак тази го направих и за миг не съжалих. Бекови скали край село Равногор оставя човек без думи. От тук можеш да се любуваш на красотата на Родопа планина, да поседнеш на ръба на света и да се отпуснеш, така сякаш душата и тялото ти се сливат в едно и става безвремие. 
   Красиво, потайно и малко познато място - това са Бекови скали край Равногор

Беглик Таш - светилището оставено в тайна

Beglik tash
Беглик Таш - мегалитно тракийско светилище
   Всеки един от нас като чуе за град Приморско се сеща за жарко слънце, хубав златист пясък, морски бриз и най-вече шума на вълните и морската вода... Но само на 15 мин от плаж Перла до курортното ни градче се намира едно тракийско мегалитно светилище - Беглик Таш. /Да направя едно бързо уточнение, че все още не е уточнено дали се пише слято или отделно името. Белинташ и Бегликташ са 2 различни тракийски светилища/.
    Именно поради близостта му до бившата резиденция "Перла" това светилище остава непознато за нас до 2003 година. За сравнение да вметна, че датира от XV век преди Христа. Всъщност след освобожението ни от османското иго, Карел Шкорпил описва част от светилището, но както споменах става известно след археологическите разкопки след 2003 година. За жалост все още не е напълно проучено.
   Друг интересен факт е, че името му днес идва от турски език "беглик" - данък и "таш" - камък. Предполага се, че е така, тъй като местните жители се изкачвали с добитъка си до тук, за да платят своя налог докато са били в Османската империя.
loading...